Кои са видовете търговци според Търговския закон и как да изберем измежду тях при регистрация на фирма?
Търговският закон определя, че търговец е физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от сделките, посочени в закона, или чийто обем и предмет на дейност изискват делата му да се водят по търговски начин.
Изборът на правна форма е първата стъпка, когато решите да си регистрирате фирма. В настоящата статия ще направим кратък преглед на видовете търговци по смисъла на Търговския закон и техните предимства и недостатъци. Целта е да можете да вземете информирано решение преди да направите регистрация на фирма, за да оптимизирате процеса и разходите, свързани с него, максимално.
Едноличен търговец
Всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната, което не е в производство за обявяване в несъстоятелност, осъдено за банкрут и не е било управител или член на управителен орган на дружество, прекратено през последните две години поради производство по несъстоятелност, може да се регистрира като едноличен търговец (ЕТ). Характерно за ЕТ е че:
– няма изискване за внесен капитал
– търговецът е „неограничено“ отговорен за всички задължения на фирмата си
– води опростено счетоводство
– регистрацията му е относително евтина
До неотдавна ЕТ беше най-предпочитаната правна форма. Основната причина за това беше липсата на изисквания за минимален размер на капитала, тъй като до 2009г. минимално изискуемият капитал за дружество с ограничена отговорност беше 5 000лв. Воденето на опростено счетоводство може да се посочи като друго предимство, което обаче е по-скоро незначително.
ЕТ има много съществен недостатък – „неограничената“ отговорност, носена от физическото лице, за всички задължения на предприятието. Този значителен риск, както и промените в изискуемия капитал за регистрация на ООД/ЕООД, който в момента е 2лв., доведоха до значително по-редки регистрации на ЕТ днес.
Събирателно дружество (СД), командитно дружество (КД) и командитно дружество с акции (КДА)
Тези три форми на търговски дружества са най-рядко срещаните при пазарните условия у нас. Причините за това са основателни – тези дружества носят значителен риск за своите собственици. При тях, както и при ЕТ няма изискване за минимална сума на капитала, но е налице „неограничена“ отговорност за задълженията на предприятието у поне един от съдружниците им. При събирателното дружество например всички съдружници са солидарно, лично и неограничено отговорни, а при командитното дружество и командитното дружество с акции такава отговорност носи поне един от съдружниците.
Но какво е ограничена или неограничена отговорност и защо е толкова съществен този акцент?
Неограничената отговорност, най-общо казано, означава, че освен с цялото имущество на предприятието, собствениците му отговарят за неговите задължения и с цялото си собствено имущество. Така например, в случай на изпадане на предприятието в несъстоятелност, ако даден кредитор предяви иск за погасяване своите вземания, който то да не може да поеме, кредиторът има право да насочи този иск към имуществото на всеки неограничено отговорен собственик по свой избор.
Ограничената отговорност от своя страна означава, че всеки съдружник, отговаря само до размера на собатвения си дял в предприятието. Така, ако отново разгледаме горния пример, искът на кредиторите не може да бъде насочен към личното имущество на собствениците на капитала. Ограничената отговорност значително намалява помания от инвеститора риск, което е и причината дружествата с ограничена отговорност (ООД/ЕООД и АД/ЕАД) да са най-предпочитаната правна форма при регистрация на фирма.
(очаквайте продължение)
