Голямата данъчна тема на 2016г.

Личното ползване стана данъчна тема номер едно през 2016г. През 2015г. Министерство на финансите предложи промени в режима за ползване на данъчен кредит за автомобили и недвижими имоти, които се ползват както за служебни, така и за лични цели. Причината за това беше необходимостта разпоредбите на чл. 168а от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС да бъдат въведени и в националното ни законодателство.

Като ползване за „лични нужди“ беше определено използването на активи на предприятието, за които е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, от страна на собственика, на работниците и служителите или трети лица за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, както и предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице.

Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия, предложи това да стане чрез корекция в размера на максималния допустим за приспадане данъчен кредит с 30 %. Иначе казано, предприятията щяха да могат да приспадат не повече от 70% от ДДС за активите, за които има и лично ползване. Заради обяснението, че съотношението 70%/30% е подходящо, тъй като фирмените активи се използват за лични нужди през събота и неделя, новата разпоредба стана известна като „данък уикенд“. Промените трябваше да засягат имоти, автомобили и други активи с цена на придобиване над 5000 лв. Личното ползване на тези активи трябваше да се декларира по методология, определена от Министерство на финансите.

Предложените текстове предизвикаха сериозна негативна реакция и коментари от страна на бизнеса и гражданите. В крайна сметка Менда Стоянова ги оттегли при второто четене на промените в ЗКПО.

Въпреки очакванията, историята на „данък уикенд“ не приключи до тук

В Държавен вестник, брой 95/08.12.2015г. , бяха обнародвани промените в ЗДДС, с които на всички стана ясно сериозното намерение на Министерството на финансите и НАП да насочат вниманието си към облагане на личното ползване на фирмени активи. Променените текстове влязоха в сила от 01.01.2016г. Те обаче

  • не предлагат точно съотношение на корекцията;
  • не се ограничават до определен вид активи, като например само имоти и автомобили;
  • не посочват и праг на същественост на стойността активите, за които този режим ще се отнася.

Тоест, влезлите в сила промени се отнасят до всички активи на предприятието, независимо от стойността им, а относителните дялове на служебното и личното ползване трябва да бъдат определени и документирани от предприятието актив по актив.

Промените, касаещи лично ползване, бяха определени като „козметични“ и „по същество изясняващи“

Въпреки това, липсата на яснота и данъчна практика в тази посока наложи издаването на указание от изпълнителния директор на НАП. Указанието, което имаше за цел да уеднакви практиката на органите по приходите по отношение на личното ползване, можете да изтеглите от тук: Указание с изх. №20-00-15/22.01.2016г.

Указанието обаче, макар и подробно, остави без отговор 2 съществени въпроса:

Лични нужди - Указанието на НАП остави важни въпроси без отговор.

Първо, примерите в него включват единствено имоти и превозни средства, т.е. стоки, които биха били със знчителна стойност и биха представлявали активи по смисъла на ЗКПО, както и разходи за труд, изчислени на база личното ползване на тези активи. За този тип стоки обаче базата за измерване на ползването е лесно определима по начало – м2, км пробег, часове ползване. Как да се измери и обложи ползването на всички останали активи?

И второ, как следва да се третира ползването на фирмени активи за лични нужди от гледна точка на ЗКПО и ЗДДФЛ? Явява ли се то непаричен доход за физическото лице с цялата данъчно-осигурителна тежест върху лицата, произхождаща от това?

Въпреки желанието на бизнеса да отговори на очакванията и изискванията на законодателя, тези неизяснени съществени детайли го оставиха в „режим на изчакване“. В резултат на това до края на юни 2016г. в бюджета влязоха едва 5,2 млн. лв. от т.нар. „данък уикенд“. За сравнение, по неофициална информация, НАП очакваше годишно около 100 млн. лв. постъпления в резултат на новия режим на облагане.

Съвсем логично, личното ползване все пак влезе и в ЗКПО

С бр. 75/27.09.2016г. на Държавен вестник бяха обнародвани промени в Закона за корпоративно подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които влизат в сила със задна дата от 01.01.2016г.  Новите текстове на закона гласят, че разходи в натура, свързани с активи, предоставени за лично ползване или с използване на персонал, се облагат с данък върху разходите. В тях се предвижда годишна корекция чрез годишната данъчна декларация, както и методология за определяне на съотношението служебно/лично ползване. Чрез новите разпоредби на ЗКПО и ЗДДФЛ на предприятията се дава възможност за избор дали да облагат личното ползване по реда на ЗКПО с данък върху разходите или като непаричен доход на физическите лица съгл. ЗДДФЛ.

За да обобщим:

Личното ползване на фирмени активи или персонал е регулирано в следните посоки:

  1. От гледна точка на ЗДДС, регулацията се отнася до стоки, при чието придобиване е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, както и предоставяне на услуги за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице. ЗДДС засега не предлага ясна процедура или методология за начисляване на данъка.
  2. От гледна точка на ЗДДФЛ, предприятията могат да направят избор дали да използват процедурите за облагане на лично ползване в ЗКПО с данък върху разходите, или да го третират като непаричен доход на физическите лица и да го обложат съгл. ЗДДФЛ.
  3. От гледна точка на ЗКПО, регулацията се отнася до разходите в натура, свързани с използването на персонал или свързани с използване на активи, независимо дали при придобиването им е приспаднат данъчен кредит. ЗКПО предлага процедура за определяне на относителния дял на личното ползване.