Когато миналата година публикувахме статията „Kак да намалим размера на такса битови отпадъци?“, не предполагахме колко голям интерес и колко много въпроси ще предизвика тя. Затова решихме да развием още малко темата за местни данъци и такси и да обърнем внимание на още някои важни моменти.
Как се определя размерът на данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци
Размерът на данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) се определя самостоятелно и индивидуално от общинския съвет на всяка община. Общинският съвет взема решение и приема наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предлагани от общината. На базата на план-сметка съветът определя годишния размер на местните данъци и такси, събирани от съответната община. План-сметката се приема всяка година.
Къде са регламентирани данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци
Специфичен за тези и всички останали местни данъци и такси е начинът, по който са уредени в нормативната уредба. Въпреки че се събират от общините и посъпват в общинския бюджет, те са регламентирани от Закона за местните данъци и такси. Този закон, за територията на всички общини в България уеднаквява:
- субектите на ЗМДТ, или кой плаща тези данъци и такси – това са така наречените „данъчно задължени лица“;
- обектите на облагане с местни данъци и такси, или за какво се плащат местни данъци и такси;
- процедурите по деклариране и администриране;
- броя на вноските и сроковете за плащане.
Данъчно задължено лице (субект на Закона за местните данъци и такси) е практически всеки собственик и, в някои случаи, ползвател на обект по смисъла на ЗМДТ
Какво обаче е „обект по смисъла на ЗМДТ“
С данък върху недвижимите имоти, често наричан „данък сгради“, се обалагат не само сгради, а и земи. Това е така, защото ЗМДТ обхваща урбанизираните територии (затова данъкът не е „данък сгради“, а „данък върху недвижимите имоти“). Тоест, в обект на облагане с ДНИ е всяка сграда и всяка земя, върху която е възможно застрояване. Това би могъл да бъде урегулиран поземлен имот (УПИ), но и земеделска земя със специален статут.
Една сграда обаче става обект на ЗМДТ едва след като бъде въведена в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Това става след получаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация (популярно като „Акт 16“). Във всеки друг момент преди датата на удостоверението, за сградата е валидно, че:
- не подлежи на деклариане;
- за нея не се дължат данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци.
Защо за празния терен се дължи такса за битови отпадъци, след като той не „произвежда“ отпадък
Такса битови отпадъци се състои от три компонента, с нея се заплащат услугите за:
- събиране и извозване на отпадъците, освен ако имотът не се намира извън границите на организираното сметосъбиране и сметозивозване;
- обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения;
- поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване
Имотите, притежавани от граждани, както и жилищните имоти, притежавани от предприятия, които не се използват през цялата година, биха могли да бъдат освободени от частта за сметосъбиране и сметоизвозване от такса битови отпадъци (как, вижте тук ->), но не и от третия компонент на таксата – поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.
Ако имате и други въпроси относно данък върху недвижимите имоти или такса за битови отпадъци, екипът на Счетоводна къща „Прециз“ с удоволствие ще ви консултира.