Кои са задължителните реквизити на тези данъчни документи?

Фактура, кредитно и дебитно известие - Прециз ЕООДДанъчно задължените лица, т.е. лицата, извършващи независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, документират извършените доставки на стоки и услуги и получаването на авансови плащания с фактура или, когато е предвидено в нормативната уредба, с протокол по чл. 117 от ЗДДС.

Фактурата, известията към нея (кредитно и дебитно) и протоколът са данъчни документи, изискванията към които са строго и изчерпателно регламентирани в ЗДДС и ППЗДДС. Освен това те са и първични счетоводни документи и като такива подлежат на регламентация и от страна на Закона за счетоводството.

В какви срокове се издава фактура? Длъжен ли съм да издам фактура, ако не съм регистриран по ЗДДС?

Независимо дали лицата са регистрирани по ЗДДС или не, те са задължени да издават фактури, с изключение на случаите по чл. 113, ал. 3 от ЗДДС, когато издаването на фактура не е задължително. В тези случаи тя се издава по желание на доставчика или получателя и всяка страна е длъжна да съдейства на другата за издаването. Фактура не се издава в случаите на публична продан по реда на ДОПК или ГПК и при продажба по реда на Закона за особените залози или чл. 60 от Закона за кредитните институции.

Лицата, които не са регистрирани по ЗДДС или са регистрирани на основание чл.99 и чл. 100, ал. 2 ( за извършване на вътреобщностно придобиване), нямат право да посочват данъка във фактурите, които издават.

Фактурата се издава не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката или от получаването на авансовото плащане най-малко в 2 екземпляра – един за доставчика и един за получателя. В случаите на вътреобщностна доставка (включително в случаите на авансово плащане), фактура се издава не по-късно от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие.

Какви задължителни реквизити определя нормативната уредба?

Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗДДС фактурата задължително съдържа:

1. наименование на документа;

2. пореден десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който идентифицира фактурата уникално;

3. дата на издаване;

4. име и адрес на доставчика;

5. идентификационен номер за целите на ДДС на доставчика, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс  – когато доставчикът е нерегистрирано по този закон лице;

6. име и адрес на получателя по доставката;

7. идентификационен номер за целите на ДДС на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС – когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят;

8. количеството и вида на стоката, вида на услугата;

9. датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането;

10. единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена;

11. ставката на данъка, а когато ставката е нулева – основанието за прилагането й, както и основанието за неначисляване на данък;

12. размера на данъка;

13. сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка;

14. обстоятелствата, които определят стоката като ново превозно средство – при вътреобщностна доставка на нови превозни средства.

Чл. 78 и чл. 79 на ППЗДДС посочват допълнителни съществени изисквания и детайли по отношение на номерата на документите, съхранението на анулираните документи и издаването на фактури и известия. Чл. 78 от ППЗДДС изисква фактурите и известията към тях да съдържат трайно вписани при отпечатването:

  1. Пореден десетразряден номер. Номерата на документите са нарастващи, не се дублират, не се допускат пропуски и поредността им не зависи и не се нарушава от изтичането на  календарната година. Допустимо е определянето на различни диапазони от номера, които следват да се изчерпват постепенно през следващите периоди.
  2. Гриф „оригинал“ на първия екземпляр;
  3. Наименование, идентификационен номер на лицето, което ще ги издава;
  4. Идентификационен номер по ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона.

Според чл. 5, ал. 1 Закона за счетоводството фактурите и известията, в качеството им на първични счетоводни документи, трябва да бъдат издавани:

  • на български език
  • с арабски цифри
  • в лева

Законът допуска, в случаите, когато сделките са удоворени в чуждестранна валута и с чуждестранни контрагенти, документите да се съставят и на съответния чужд език. Трябва да се има предвид обаче разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от ЗДДС, която посочва, че сумите могат да се посочат в която и да е валута, при условие че данъчната основа и размерът на данъка се посочат в български лева. Стойността се определя по курса, обявен от Българската народна банка към датата, на която данъкът е станал изискуем.

Дебитно и кредитно известие

Дебитното и кредитното известие са данъчни документи, с които се документира изменението на данъчната основа или развалянето на доставката. В случай на такова изменение доставчикът е длъжен да издаде съответното известие към фактурата:

  • дебитно известие – когато данъчната основа се е изменила в посока увеличение

или

  • кредитно известие – когато данъчната основа се е изменила в посока намаление или при разваляне на доставката

Също като фактурите, известията се издават в най-малко 2 екземпляра не по-късно от 5 дни от възникването на промяна в данъчната основа или развалянето на сделката.

Дебитното и кредитното известие съдържат същите реквизити като фактурата. Освен тях, в известията задължително се посочват и номер и дата на фактурата, към която се издава съотетното известие, и основание за издването му.

Имате и други въпроси относно фактурите и известията към тях?

Направете запитване за консултация